Климатици и тяхната дълга история.

Климатиците, каквито ги познаваме са сравнително ново изобретение. Днес сме свикнали с натискането на копче да променяме температурните условия покрай нас, но на прадедите ни не им е било толкова лесно. Според останали сведения от Римската империя, императорите измислили краткотраен метод за борене с горещината. Разпореждали се, да се носи и да се складира в двореца сняг. Как точно са се справяли с влагата, обаче не знаем. Подобен метод имал и един от арабските халифи Ал Махди. Той използвал ледени блокове, за да може да се пребори с горещият въздух в лятната си вила.

Най-добре измисленият климатик, обаче си остава този на персите

Те са строели сградите така, че самата архитектура да им осигурява хладен въздух, климатиците на практика са излишни. Върху всяка сграда си построявали високи кули, в които въздухът да се завърта и да се охлажда. Нещо като огромна фуния, по която да слиза само охладения въздух. Една идея по-близо до съвременната представа е патентованото изобретение на един французин,  за съжаление то остава създадено само на теория и истински прототип никога не вижда бял свят. Друга теория, която също не се превръща в практически изработен продукт, е тази на Майкъл Фарадей. Освен откритията му за електромагнитното поле, той разбира и че някой газове могат да охлаждат въздуха при промяна на състоянието им от течно в газообразно.

В началото на 20 век двама изобретатели се заемат със задачата да улеснят живота на хората, когато температурата стане непоносима.

Първият е Алфред Улф, чието изобретение „въздухоохлаждаща система“ се използва в Карнеги хол. Вторият е Уилис Кериър, чиято електрическа система за вентилация заработва в една печатница в Бруклин, където отчаяно са се нуждаели от подобен уред. По това време Кериър е работил за Carrier Air Company. Самият му продукт е по-скоро пригоден да пречиства въздуха в помещенията и да контролира влажността. Едва през 1924 година започнали да го приемат, като уред, който може да влияе и на температурата. Естествено резултатът не закъснява и инсталирането му в един магазин в Детройт, се превръща в огромно събитие. Там инсталират три климатика, които са били големи на размери и много шумни, цената им също е била доста висока.

Малко по-късно Уилис Кериър се отделя от компанията, за която работи и си основава негова собствена. След краят на Първата световна война, той успява да патентова уред с компресор за хладилния агент, по това време са използвали амоняк. Успехите не закъсняват и след продадените бройки в магазина в Детройт, последват и клиенти, които искат да си снабдят кината с полезното изобретение. Няколко години по-късно се продава и първият домашен климатик, естествено няма нищо общо с тези модели нови климатици, които се продават в KiemClima.com. Много по-шумен е и заема огромно място, но все пак най-богатите е трябвало да притежават това „удобство“.

През 1932 година Кериър се възползва от изобретеният от Томас Мигли фреон и го внедрява в климатиците.

От General Electric  пускат на пазара първият стаен климатик, в последствие американският пазар се наводнява и с тези, които се слагат на прозореца, за мащабното им използване съдим по това, че и до днес ги виждаме по прозорците на американските домове. Както става с почти всяка технология, производството започва да се измества на изток. През средата на 20 век Daikin успяват да създадат технология, която да охлажда и да топли. През 1961 година Toshiba създават климатиците с външно и вътрешно тяло, а 8 години по-късно компанията за климатици Daikin ги усъвършенстват в мулти сплит системи. Следва ред на отново на Toshiba, които изобретяват инвенторната система, която днес ни спестява много излишни разходи.

Всички тези иновации обаче са били на път да бъдат ограничени. Към края на 20-ти век се разбира, че фреонът използван в климатиците е главната причина за нарушаването на озоновия слой. Под тази грозяща заплаха бързо се намира заместител и той е фреон R410A, който е абсолютно безвреден. В началото на 21 век повечето страни забраняват производството и употребата на стария фреон. Това е нужна мярка за опазването на околната среда.

Компанията Daikin обаче не спира до тук и продължава да подобрява качеството на фреона, като внедрява фреон R32. Фреонът R32 се характеризира с по-висока енергийна ефективност. Иновация след иновация климатиците така са усъвършенствани като технология, че всяко домакинство може да си позволи да контролира температурата в дома си. Нещо повече с навлизането на дигиталните технологии, част от устройствата вече могат да се управляват и от разстояние, а шумът, който издават е по-нисък от шумът на вятъра.