В Началото на 13 век монетите, които са се използвали в обръщение от българите са били византийски. Почти всичките покупко-продажби са били извършвани с византийските пари. Сеченето на монети, по останали доказателства, поставя началото Цар Иван Асен II. Има отделни свидетелства, че и преди него е имало някакво сечене на имитации на византийски монети, но за съжаление от тях няма останали запазени, за да може да бъде потвърдено. Според останали записки Калоян е имал официално разрешение за сечене на монети, а Борил го е наследил след него.
Именно заради това си и вадим заключенията, че те са секли златни монети, но най-вероятно в много малък тираж.
От друга страна, тази златна монета останала от Цар Иван Асен II, също е само една и по нея също можем да съдим, че й той не направил голям тираж. Икономическата гледна точка обяснява, че не е имало нужда от златни монети в голямо количество, като и без това населението е използвало за търгуване византийски. Свидетелство е и че на територията на България не е имало изграден монетен двор, а се правили в Солунския.
Златна перпера е другото име на първата българска златна монета, някой даже я наричат Златицата.
Тя е единствената запазена монета на славянски владетел от тези години, за наша голяма радост днес се съхранява в БАН. Намерена е около 1934г около местността Прилепско. Теглото и е 4.33 грама, а златото – 18 карата. Според останали свидетелства е изработена след победата при Клокотница 1230 година. На самата златна монета са изобразени няколко действия, което е доста нетипично за монетите от това време. На лицевата страна е Исус, който с едната си ръка благославя, а с другата е хванал Евангелие. На обратната страна на монетата са Цар Иван Асен II и Свети Димитър (Димитър Солунски). Точно тук са и двете действия, Свети Димитър коронова владетеля с една ръка, а с другата му подава меч. Двете фигури са обърнати с лице напред и дори се различава бойните одежди на светеца.
Освен интронизацията, съществуването на второ действие – подаването на оръжие – дава повод на специалистите да се усъмнят в истинността на монетата. И двете страни на монетата са надписани на кирилица, което прави впечатление веднага. Под Исус стои надписът „Исус Христос, цар на славата“, а на обратната страна „Йоан Асен, цар“ и „Свети Димитър“. Формата на монетата е леко извита и корубеста, освен това е и сцепена в долната част, което е допълнителна предпоставка за смятане, че може и да не е истинска.
„Златицата“ е била изключително интересно придобита на територията на България.
Както споменахме е била намерена извън територията на България и частен колекционер се е свързал с проф. Тодор Герасимов от Археологическия институт в София, като му предложил размяна. Цената на първата българска златна монета е била измерена в няколко денари, които са били част от съкровище намерено в Марцианополис. След няколко тайни събрания на Народното събрание, професорът получил разрешение да направи размяната. Денарите били пренесени тайно на отиване, а на връщане в страната, жената на професора нанизала монетата на колието си, за да не се разпознае. Така в крайна сметка и след много перипетии, монетата се озовала в България. Ако искате да подарите на някого златна монета, от GoldCenter.bg ви обещаваме, че няма да ви се наложи да минете през толкова препятствия. Разбира се, уникалността на „Златицата“ се оспорва и поради всички тези премеждия с добиването й.
Монетите, които са се изработвали по това време са били или в плоска форма или в огъната и са приличали на панички. Предимно майсторите са използвали черти и точки за да изобразят желаните фигурки. От естетическа гледна точка са доста по-груби спрямо днешните деликатни изработки, но затова пък имат доста висока колекционерска и историческа стойност.