Фотоволтаична централа – изграждане

Фотоволтаичната централа представлява слънчева електроцентрала, която използва слънчеви батерии и произвежда ток, който след това предава на кратки разстояния. Другото й име е фотоволтаичен парк, а слънчевите батерии се наричат фотоволтаични клетки. На територията на България вече има много изградени и още доста в процес на изграждане. Инвестицията, която трябва да се вложи първоначално е доста висока, но възвръщаемостта е сигурна и това предполага хората към използването на този сравнително нов вид технология.

Преди да се вземе решение за изграждането на фотоволтаична централа, има няколко неща които трябва да се знаят.

Това са нещата, които ще са нужни да се направят по време на процеса на построяване. Хубаво е още от начало собствениците да са наясно с предстоящата бюрокрация и бъдещите административни процедури.  Процесът е дълъг и сложен и всеки пропуснат детайл може да ви докара големи главоболия.

Първото условие е да се направи одит на терена, на който се планира да се инсталира фотоволтаична централа. Това включва визуална оценка и анализ на наколна и изложението. Измерва се нивото на слънчевата радиация, както и нивото на сянката. На база на получените стойности се определя една годишна база на придобивана енергия, както и възвръщаемост на вложената инвестиция. В Crane-bg.com  можете да разгледате фотоволтаични панели за домашна употреба. Ако има някакви варианти за подобрение на измерените стойности, то вариантите се обсъждат, заедно с технологиите, които ще са нужни за изпълнението им. Определят се прогнозни приходи и разходи за всяка година и се извършва оценка на риска на проекта.

Естествено за да се стигне до тази стъпка, земята трябва да е купена, придобита и да има право за строеж на нея. Важно е да се отбележи, че ако статута не земята е „земеделски“ то той трябва да бъде променен. След като това се направи, трябва да се изиска от общината така наречената „виза“. В електроразпределителното дружество, което оперира на съответната територия, се внася искане за проучване на условията за присъединяване. Това се прави защото фотоволтаичната централа ще бъде закачена към електроразпределителната мрежа. След като се оправят тези документи, следва сключване на предварителен договор с даденото електроразпределително предприятие.

Следващите задължителни стъпки са свързани с проектирането на централата и получаването на одобрение от общината за извършване на строителни дейности.

След като това е факт, вече може да се сключи краен договор с даденото ЕРП. Най-приятната крачка от целият процес е доставката и монтажа на фотоволтаичните панели. След като те са инсталирани от съответното ЕРП ще направят 72 часа тестване на системата. Някъде по това време трябва и да успеете да получите акт 16.

На територията на България, фирмите, които искат да произвеждат електроенергия чрез слънчеви панели могат да получат до 70% финансиране по мярка 312 и мярка 311. Но това може да се случи, само след като вече има налице подписан краен договор с електроразпределителното предприятие.

Фотоволтаичните централи произвеждат енергия, която има безброй преимущества.

Този вид централи, направени от слънчеви клетки, ни снабдяват с чиста и безшумна енергия. Няма никакъв отпадъчен материал и не вредят по никакъв начин на биологичните видове. Допълнително преимущество е че не хабят изчерпаем ресурс, който е трудно възобновим. Слънчевата енергия е практически неизчерпаема. Използването им не вреди и на здравето на хората, точно обратното намалява разходите, което като вторичен ефект означава, че подобрява препитанието им. Съответно поддръжката за соларните панели се изразява в минимални усилия, което е още едно намаляване на разходите. Бъдещите тенденции са за намаляване на влаганите първоначални ресурси, което означава, че този вид на добиване на енергия ще става все по-достъпен и по-достъпен. Единственият недостатък са лошите климатични условия, но те са преходен недостатък.

Професионални прахосмукачки бъдеще и тенденции

Професионалните прахосмукачки се развиват стремоглаво като технология последните няколко години. Всяка една иновация засяга и професионалните прахосмукачки и обикновените домашни. Решихме да подбеем няколко тенденции, които според нас ще се развиват в почистващите уреди следващите няколко години. Няма нищо по-приятно от това да знаеш, какво те чака в бъдещето. Има хора, които предпочитат да чистят с някой от древните модели. Ако вие сте от хората, които предпочитат да им е лесно, удобно и бързо, вместо традиционно, то продължавайте да четете.

Днес прахосмукачката трябва да може да прави много повече от това да дърпа прах и косми от пода и от килима

Независимо дали я използвате за домашна или индустриална употреба. Първото нещо на което обръщаме внимание е прибиращият се кабел. Да, може и да ви изглежда малко, но я се замислете, колко по-удобно е когато захранващият кабел е дълъг точно колкото трябва и нито сантиметър повече. Много професионални прахосмукачки са снабдени с кабели с дължина повече от 10 метра. Ако трябва да го навивате и прибирате може да ви отнеме цяла вечност. А да не говорим, че едно от най-неприятните усещания е да ти се заплете кабела в крачетата на някой стол и да трябва да изключваш прахосмукачката, за да го разплетеш. Но пък никоя домакиня не иска къс кабел, който да я принуждава да включва и да изключва уреда на всеки втори метър. Тези всички проблеми ще останат в миналото със саморегулиращите и самоприбиращите се захранващи кабели.

Ерата на торбичките отминава, най-накрая ще ни се сбъдне желанието, да не се занимаваме повече с тези хартиени торбички за прахосмукачки.

Технологията малко по-малко навлиза за по-широко използване и различните марки започват да произвеждат все повече модели по този начин. Вярно е, че хартиените торбички не се използват. Те са заменени от филтър, който също трябва да се променя на интервали, само че доста по-големи. Недостатък е, че когато трябва да се почисти контейнера, трябва да не се прави в закрито помещение, за да не се върне прахът обратно в стаята. Има определени техники, как да си спестите облакът прах при отварянето на контейнера. Те са като че ли повече въпрос на изсипване, отколкото вид технология.

Стискаме палци, следващото за което ще говорим, да навлезе по-бързо и по-масово, а именно прахосмукачките роботи.

Няма домакиня, която да не въздиша с надежда, когато види реклама на тези малки кръгли симпатични прахосмукачки, които се блъскат из ъглите на къщата. Основната характеристика на тези модели, е че не изискват никаква намеса на човешка ръка. Така хората могат да си позволят да се занимават с други дейности или да си почиват, докато прахосмукачката робот сканира и чисти подовата повърхност. Главният недостатък по който се работи за развиването на тази технология са неравните повърхности и стъпалата. Кръглата форма има проблеми и с почистването на ъглите, но някой компании вече са го подобрили това с вграждане на ъглова четка, която се разгъва само при нужда.

HEPA филтъра е следващата иновация, която е вградена и в домашните и в професионалните прахосмукачки.

Този тип филтрираща система е в пъти по-добра от обикновените хартиени торбички и филтри. Ако сте забелязали, че след като приключите с чистенето върху самата ви прахосмукачка има слой от прах, имате доказателство че цялата й филтрираща система не я бива. Това е изключително неблагоприятно за помещения, където живеят или работят хора, склонни към алергии и астма. HEPA филтърът е най-добрата система, позната днес. Успява да хване над 99% от частиците, които са разпространени във въздуха, включително и алергените. Преди да си изберете прахосмукачка (www.prahosmukachki.com), по-добре проучете модела, дали е снабден с такъв вид филтър, защото това няма как да се види в магазина. Някой уреди използват за филтриране на частиците вода, електростатично утаяване или дори UV лъчение. Нищо не е толкова ефикасно, колкото HEPA филтъра.

Циклонната технология е нещо, което според нас ще продължи да се развива. Кръстена е така, защото частиците се въртят, като по време на циклон. Спираловидното им движение ги принуждава да минават през филтър безброй пъти. Този тип прахосмукачки са големи на размери и не са снабдени с хартиени торбички, повечето са професионални и индустриални прахосмукачки. Недостатък е изпразването на контейнера, което е доста трудоемко и не особено деликатно.

Какъвто и уред да ви трябва, независимо дали е за домашна или за професионална употреба, внимателно проучете всички характеристики. Изгответе списък с желаните елементи, които искате да притежава и търсете модел спрямо тях. Почти за всяка машина, особено за професионалните прахосмукачки има описателни ревюта в специализираните сайтове.

Климатици и тяхната дълга история.

Климатиците, каквито ги познаваме са сравнително ново изобретение. Днес сме свикнали с натискането на копче да променяме температурните условия покрай нас, но на прадедите ни не им е било толкова лесно. Според останали сведения от Римската империя, императорите измислили краткотраен метод за борене с горещината. Разпореждали се, да се носи и да се складира в двореца сняг. Как точно са се справяли с влагата, обаче не знаем. Подобен метод имал и един от арабските халифи Ал Махди. Той използвал ледени блокове, за да може да се пребори с горещият въздух в лятната си вила.

Най-добре измисленият климатик, обаче си остава този на персите

Те са строели сградите така, че самата архитектура да им осигурява хладен въздух, климатиците на практика са излишни. Върху всяка сграда си построявали високи кули, в които въздухът да се завърта и да се охлажда. Нещо като огромна фуния, по която да слиза само охладения въздух. Една идея по-близо до съвременната представа е патентованото изобретение на един французин,  за съжаление то остава създадено само на теория и истински прототип никога не вижда бял свят. Друга теория, която също не се превръща в практически изработен продукт, е тази на Майкъл Фарадей. Освен откритията му за електромагнитното поле, той разбира и че някой газове могат да охлаждат въздуха при промяна на състоянието им от течно в газообразно.

В началото на 20 век двама изобретатели се заемат със задачата да улеснят живота на хората, когато температурата стане непоносима.

Първият е Алфред Улф, чието изобретение „въздухоохлаждаща система“ се използва в Карнеги хол. Вторият е Уилис Кериър, чиято електрическа система за вентилация заработва в една печатница в Бруклин, където отчаяно са се нуждаели от подобен уред. По това време Кериър е работил за Carrier Air Company. Самият му продукт е по-скоро пригоден да пречиства въздуха в помещенията и да контролира влажността. Едва през 1924 година започнали да го приемат, като уред, който може да влияе и на температурата. Естествено резултатът не закъснява и инсталирането му в един магазин в Детройт, се превръща в огромно събитие. Там инсталират три климатика, които са били големи на размери и много шумни, цената им също е била доста висока.

Малко по-късно Уилис Кериър се отделя от компанията, за която работи и си основава негова собствена. След краят на Първата световна война, той успява да патентова уред с компресор за хладилния агент, по това време са използвали амоняк. Успехите не закъсняват и след продадените бройки в магазина в Детройт, последват и клиенти, които искат да си снабдят кината с полезното изобретение. Няколко години по-късно се продава и първият домашен климатик, естествено няма нищо общо с тези модели нови климатици, които се продават в KiemClima.com. Много по-шумен е и заема огромно място, но все пак най-богатите е трябвало да притежават това „удобство“.

През 1932 година Кериър се възползва от изобретеният от Томас Мигли фреон и го внедрява в климатиците.

От General Electric  пускат на пазара първият стаен климатик, в последствие американският пазар се наводнява и с тези, които се слагат на прозореца, за мащабното им използване съдим по това, че и до днес ги виждаме по прозорците на американските домове. Както става с почти всяка технология, производството започва да се измества на изток. През средата на 20 век Daikin успяват да създадат технология, която да охлажда и да топли. През 1961 година Toshiba създават климатиците с външно и вътрешно тяло, а 8 години по-късно компанията за климатици Daikin ги усъвършенстват в мулти сплит системи. Следва ред на отново на Toshiba, които изобретяват инвенторната система, която днес ни спестява много излишни разходи.

Всички тези иновации обаче са били на път да бъдат ограничени. Към края на 20-ти век се разбира, че фреонът използван в климатиците е главната причина за нарушаването на озоновия слой. Под тази грозяща заплаха бързо се намира заместител и той е фреон R410A, който е абсолютно безвреден. В началото на 21 век повечето страни забраняват производството и употребата на стария фреон. Това е нужна мярка за опазването на околната среда.

Компанията Daikin обаче не спира до тук и продължава да подобрява качеството на фреона, като внедрява фреон R32. Фреонът R32 се характеризира с по-висока енергийна ефективност. Иновация след иновация климатиците така са усъвършенствани като технология, че всяко домакинство може да си позволи да контролира температурата в дома си. Нещо повече с навлизането на дигиталните технологии, част от устройствата вече могат да се управляват и от разстояние, а шумът, който издават е по-нисък от шумът на вятъра.

Историята на първата българска златна монета

В Началото на 13 век монетите, които са се използвали в обръщение от българите са били византийски. Почти всичките покупко-продажби са били извършвани с византийските пари. Сеченето на монети, по останали доказателства, поставя началото Цар Иван Асен II. Има отделни свидетелства, че и преди него е имало някакво сечене на имитации на византийски монети, но за съжаление от тях няма останали запазени, за да може да бъде потвърдено. Според останали записки Калоян е имал официално разрешение за сечене на монети, а Борил го е наследил след него.

Именно заради това си и вадим заключенията, че те са секли златни монети, но най-вероятно в много малък тираж.

От друга страна, тази златна монета останала от Цар Иван Асен II,  също е само една и по нея също можем да съдим, че й той не направил голям тираж. Икономическата гледна точка обяснява, че не е имало нужда от златни монети в голямо количество, като и без това населението е използвало за търгуване византийски. Свидетелство е и че на територията на България не е имало изграден монетен двор, а се правили в Солунския.

Златна перпера е другото име на първата българска златна монета, някой даже я наричат Златицата.

Тя е единствената запазена монета на славянски владетел от тези години, за наша голяма радост днес се съхранява в БАН.  Намерена е около 1934г около местността Прилепско. Теглото и е 4.33 грама, а златото – 18 карата. Според останали свидетелства е изработена след победата при Клокотница 1230 година. На самата златна монета са изобразени няколко действия, което е доста нетипично за монетите от това време. На лицевата страна е Исус, който с едната си ръка благославя, а с другата е хванал Евангелие. На обратната страна на монетата са Цар Иван Асен II и Свети Димитър (Димитър Солунски). Точно тук са и двете действия, Свети Димитър коронова владетеля с една ръка, а с другата му подава меч. Двете фигури са обърнати с лице напред и дори се различава бойните одежди на светеца.

Освен интронизацията, съществуването на второ действие – подаването на оръжие – дава повод на специалистите да се усъмнят в истинността на монетата. И двете страни на монетата са надписани на кирилица, което прави впечатление веднага. Под Исус стои надписът „Исус Христос, цар на славата“, а на обратната страна „Йоан Асен, цар“ и „Свети Димитър“. Формата на монетата е леко извита и корубеста, освен това е и сцепена в долната част, което е допълнителна предпоставка за смятане, че може и да не е истинска.

„Златицата“ е била изключително интересно придобита на територията на България.

Както споменахме е била намерена извън територията на България и частен колекционер се е свързал с проф. Тодор Герасимов от Археологическия институт в София, като му предложил размяна. Цената на първата българска златна монета е била измерена в няколко денари, които са били част от съкровище намерено в Марцианополис. След няколко тайни събрания на Народното събрание, професорът получил разрешение да направи размяната. Денарите били пренесени тайно на отиване, а на връщане в страната, жената на професора нанизала монетата на колието си, за да не се разпознае. Така в крайна сметка и след много перипетии, монетата се озовала в България. Ако искате да подарите на някого златна монета, от GoldCenter.bg ви обещаваме, че няма да ви се наложи да минете през толкова препятствия. Разбира се, уникалността на „Златицата“ се оспорва и поради всички тези премеждия с добиването й.

Монетите, които са се изработвали по това време са били или в плоска форма или в огъната и са приличали на панички. Предимно майсторите са използвали черти и точки за да изобразят желаните фигурки. От естетическа гледна точка са доста по-груби спрямо днешните деликатни изработки, но затова пък имат доста висока колекционерска и историческа стойност.

Лечение в чужбина – избор, направен от много хора

Лечение в чужбина е изборът, който правят много семейства подтикнати от различни предпоставки. В Израел и Турция има много клиники, създадени за да предлагат качествено лечение. Специалистите, които работят там са подбирани по най-строги критерии, това е и причината за високото качество на обслужване. Много българи избират лечение в чужбина именно поради тази причина.

Клиниките в Израел и Турция предлагат не само лечение, ами и консултация за широк спектър от направления.

Bridgemedicalbg.com е своеобразен мост между пациенти, желаещи да се лекуват в чужбина и редица частни клиники. Първата консултация за всеки индивидуален пациент се осъществява в рамките на 48 часа след предоставяне на всички нужни документи. Организацията предоставя шанса на българските граждани да получат една професионална комуникация на първо време, а в последствие лечение или профилактика. Обикновено пациентите, които търсят лечение в клиники в Турция и Израел, се нуждаят от специалисти на високо професионално ниво и от бърза и адекватна диагностика. Много често тези пациенти трябва да вземат бързи решения, които да поставят посока на бъдещето им лечение. Клиниките в чужбина се характеризират и с възможност да предложат много иновации и нови практики все още непознати за България.

Основана от двама специалисти,  организацията става  ваш приятел и след края на лечението ви.

И двамата основатели имат сериозен медицински опит зад гърба си, което им дава преимущество пред организациите, които са просто посредник. Те ще ви помогнат в комуникацията и ще ви съдействат при всяка стъпка на лечението в чужбина. Когато подадете документи за първоначална консултация, те ще бъдат разгледани много по-бързо, отколкото ако го направите сами. Освен това всички клиенти могат да се възползват и от преференциални цени. Първата стъпка за лечение в качествена турска или израелска клиника, е да преведете всички ваши медицински документи и образна диагностика на английски. Английският език е международен език и се приема във всички частни клиники. Заради това не е нужно документите да бъдат превеждани на турски или пък на иврит.

Организацията поема щафетата от там и ги изпраща до клиниката, от където ще ви изпратят отговор до 48 часа с потенциално лечение и цена. Следва организация на пътуването. За всички пациенти се осигурява и преводач на място в клиниката, който да им помогне в комуникацията със специалистите.

Документите, които са нужни за стартиране на процедурата за лечение в чужбина са последните епикриза и изследвания, както и цялата образна диагностика.

От Bridge Medical Bulgaria съветват да посетите техен офис преди да дадете документите за превод. Да отделят нужните от ненужните документи, за да не се утежнява допълнително процедурата. Освен това е задължително пациентът и неговият придружител да имат международни паспорти, защото и Турция и Израел не са страни членки на ЕС. Повечето пациенти се притесняват, че след лечение в чужбина и връщането им на българска територия всякаква комуникация приключва, това не е вярно. Провеждат се контролни прегледи и наблюдения. Консултации и срещи с лекарите, при посещенията им в България, като целта е да се осигури едно качествено и дълготрайно лечение.

Организацията работи с редица болници в Турция из между които и Американската болница „Вехби Коч“, Medical Park, Liv Hospital и Florence Nightingale. В Израел партньори са Университетски медицински център „Хадаса“, Детски медицински център „Шнайдер“, както и Медицински център „Асута“. Пълен списък с всички болници и центрове можете да видите на сайта на организацията.

Уникално преимущество са иновационните технологии, които се използват в клиниките. Примерно в Liv Hospital е внедрена роботизираната хирургия, която предлага по-голяма прецизност при операции, а във Florence Nightingale  разполагат с гама нож PERFEXION. Сами можете да забележите, колко лесна е процедурата и колко възможности предлага лечението в чужбина.

Настолни лампи – осветителни тела без които не можем

Лампите са осветителни тела, без които не можем. Тъмнината никога не е била приятел на човечеството. Хората имаме вграден инстинкт да се боим от тъмните помещения и неосветените места. Още прадедите ни са търсили различни начини да осветят пещерите в които са живеели. Опитвали са се да заместят слънцето, там където не се е предполагало, че изобщо някога може да има светлина. Открили са огъня, но той е бил неконтролируем и е трябвало да измислят по-добър начин да го владеят и ограничават.  Доказателства за своеобразни устройства намерени от 70 000 г. пр. Хр., лампите естествено те нямат нищо общо с днешните полилей или лунички. Представлявали са черупка от мида, която е била пълнена с намокрен с животинска мазнина мъх, който са го палили. Ако не са имали на разположение черупка, са използвали някоя кухина или дупка в пещерата, където да разположат „осветително тяло“.

Осветителни тела и настолните лампи в древността

Малко по-късно в Египет и Гърция започват да използват мрамор, глина или метал, за основа на лампите, а вътре да ги пълнят с рибено масло или зехтин. По някакъв интересен начин са се сетили, че могат да внедрят и фитил, който да удължи горенето и да го съсредоточи в една точка. По този начин лампите са можели да се използват по няколко пъти и да се пренасят лесно. Използвали са се и сусамово олио, както и пчелен восък за зареждането им.

Под една или под друга форма, лампите, които използват някакъв вид мазнина за гориво, са широко използвани до 18 век. Тогава Арганд изобретява една по-специална лампа, която пак има контейнер за олио, но е снабдена в основата си с цилиндричен фитил, който да удължи времето на горене, освен това се е сетил да сложи и стъклена част около пламъка. Така лампата се е носила безопасно и пламъкът не се угасял от всяко леко течение.

Това е бил истински напредък в интериорното осветление и осветителни тела, Ultralight.BG може да ви предложи различни модели настолни лампи, които също се пренасят лесно и „пламъкът“ им не се угася при вятър. Днес повечето такива лампи се използват само при определени церемонии, традиция останала от древните египтяни и гърци. И двата народа почитали боговете и богините си, като палели безброй лампи в храмовете и осветявали паметниците на боговете им. В юдейството използването на лампа с мазнина е символ на осветяването на правилния път и добрината. В християнството пък е символ на Бог и на вечния живот.

Настолните лампи, които използват мазнина, обаче са били прекалено слаби, за да могат да осигурят светлина по улиците

Хората безотказно търсели различни начини да нарушат непрогледния нощен мрак. Настолните лампи, които използват мазнина, обаче са били прекалено слаби, за да могат да осигурят светлина по улиците, затова и хората безотказно търсели различни начини да нарушат непрогледния нощен мрак. Още през 1417 кмета на Лондон разпоредил, хората да поставят лампи на улиците през зимата, за да може да е поне малко осветено. В Париж пък имало правило, всички които имат прозорец към улица, да държат запалена лампа на прозореца си, за да може минувачите да преминават безпроблемно. По днешните правила това е било комбинирано екстериорно с интериорно осветление.

Последните години на 18 век станало популярно захранването на осветителните тела с въглищен газ, който бил докарван до къщите и фабриките с тръби. През 1792 Уилям Мърдок, осветява собствената си къща с лампа захранена с въглищен газ. Тогава той работи в Soho Foundry и експериментира с дестилацията на въглищата.

Малко по малко, този тип осветителни тела се разпространяват и в Европа

През 1820 година улиците на Париж са осветени. Уличните лампи е трябвало да бъдат запалвани всяка вечер и гасени всяка сутрин, за която позиция си е имало няколко човека. Балтимор е бил първият американски град, където се поставили улични лампи. Самите улични лампи били с елегантен дизайн, така се поставило началото на екстериорното осветление. В последствие започнало да навлиза електричеството и газените лампи били забравени. Днес останалите по улиците, са туристическа атракция. Още примери за настолни лампи Ultralight.

Електричеството ни дава възможност да захранваме всички настолни лампи, полилей и лунички безпроблемно. Така вместо да се съсредоточаваме върху това как работят, обръщаме повече внимание на дизайна им. Днес можете да намерите всякакви модели лампи подходящи и за интериорно и за екстериорно осветление. Даже не е необходимо да се снабдявате с въглищен газ или животинска мазнина, просто натискаме ключа и светлината идва.

Златно колие или сребърно да изберем за бала?

Златните и сребърните бижута красят телата ни от най-дълбока древност. В различни периоди едните са ставали популярни, след това другите. През годините златните гривни и колиета са придобили значение на скъпа придобивка, показваща стил и добро положение в обществото. Съответно пък сребърните колиета и обеци са се доказали, като изключително елегантни украшения. Преимуществата им се свързват и с антибактериалните им свойства. Днес и двата благородни метала са популярни и от тях се изработват безброй много модели бижута.

Според онлайн проучване златни бижута се предпочитат от малко над 50% от запитаните.

За съжаление, проучването не е систематизирано по държава, пол и възраст и е възможно да бъде малко неточно. Главният съвет, който ще получите, когато си подбирате златно или сребърно колие за бала е да го наложите на кожата си. По този начин, ще можете да прецените дали цветът на благородния метал подхожда, като нюанс на вашата кожа. Хората с по-тъмен тон или пък жълтеещ оттенък би трябвало да подбират златни колиета и златни гривни. Докато хората, с по-блед и с розов нюанс кожа, могат спокойно да заложат на сребърните бижута. Според бижутерия Somaha.NET изборът на златно колие или пък сребърна гривна трябва да е съобразен и цвета на роклята или костюма. Въпреки че кожата се вижда, много повече изпъкват тоалета и бижуто.

Златно колие с блещукащи камъни, може да се носи от хора с всякакъв тип кожа.

Златно колие с цирконий е подходящо и за светли и за тъмни тонове. Блясъкът на камъка премества акцента от цвета на благородния метал към ефекта от блясъка. Същото важи и за обратната ситуация, когато имаме сребърно бижу с перли – перлите затоплят сребърното колие или сребърните обеци и то става подходящо и за хора с топъл цвят кожа. Съчетанието на студен или топъл благороден метал с обратният нюанс камъни му намалят силата и това бижу става неутрално.

Друг добър съвет е, когато избирате златни или сребърни обеци да ги наложите близо до косата ви.

По този начин ще знаете не само, дали си подхождат с кожата на лицето, ами и с косата и очите ви. Не забравяйте, да се подготвите и с руж, ако имате намерение да го използвате на абитуриентският ви бал, защото той драстично ще промени цвета на лицето ви. Лошият избор на цвят има риск да подчертае несъвършенствата по лицето ви. Ако обеците подчертават торбичките ви под очите, това не са вашите обеци. Много е лесно да направите разликата между това, какво ви отива цветове и кое бижу изобщо не е за вас, просто се вгледайте докато го налагате върху различни цветови повърхности. Там където се образува сянка или леко затъмнение под самото бижу значи има голяма разлика между нюансите и не е подходящо.

Ако сте си поставили за цел да си изберете златна гривна за крак, задължително първо преценете дали ще носите чорапогащник и какви ще са обувките ви. Ако имате възможност носете обувките с вас в магазина за бижута, за да можете да придобиете по-ясна представа, как ще се съчетаят. Ако нямате възможност да ги занесете, ги снимайте на дневна светлина, за да разполагате поне визуално с тях.

А ако изобщо още нямате обувки, рокля или костюм, тогава нашият съвет е да изчакате с закупуването на бижу. Има голяма възможност дизайнът на роклята да предразполагам към точно определен тип обеци и колие. Същото се отнася и за изборът ви на гривна, ако смятате да носите елегантни дълги ръкавици на абитуриентската ви вечер. При всяко положение, както и да се облечете и каквито и златни и сребърни бижута да добавите към тоалета ви, най-важното нещо е усмивката ви. Тя ще ви краси най-много.