Категория: Дом

Няма точни закони какви мебели да подбираме, но има едно много ясно последствие от неправилните изборите – сините колена. Колко пъти ви се е случвало да се блъснете в някоя мебел в собственият ви дом? Обзавеждането преди всичко трябва да е функционално и повечето хора получават този опит след голям брой инвестиции и загубено време в търсене на подходящи решения.

Какво обзавеждане за баня трябва да сложим, ако банята ни е малка и компактна?

Независимо дали става въпрос за мивка за кухня или за обзавеждане за баня, на първо място трябва да стои функционалността.

Повечето от баните са доста малки на размер, въпреки че всички изкарваме част от ежедневието си там. Много често едни от най-приятно изкараните ни минути през деня са именно в банята. Когато отидем на гости и посетим баня, която е обзаведена по-добре от нашата, тънка струя на завист се прокрадва във всеки един човек. Попитахме нашите приятели от Forma Vita, които ежедневно препоръчват обзавеждане за баня, какви грешки се допускат и от кои свои избори са най-доволни.

Когато разполагате с малка баня е хубаво да използвате вградени мебели.

Вградените шкафове са много добра идея и освен че спестяват място, крият и сифонът на мивката и тръбите. Ъглите са другата хитринка, която чака да бъде оптимално използвана. Много голяма част от обзавеждането за баня се предлага в ъглова форма. Именно за да оползотвори ъглите – ъглови рафтчета за козметика, ъглова шкафове и даже ъглови мивки.

Друг много често избиран вариант са висящите шкафове. Те могат да освободят голяма част от подовото пространство и да оставят впечатлението за по-широка баня. При обзавеждането за малка баня е много важно да погледнете по-нетрадиционно. Ако имате нисък прозорец и широки первази, защо не ги използвате и тях? Та това са си готови, направени рафтове.

Стандартните бани са 1.70 м. x 0.70 м. Спокойно можете да намерите и 1.20 м., която да ви остави място и за други неща. Можете даже да намерите ъглова душ кабина и така основната част от помещението ще е свободна за друго обзавеждане. Като цяло душ кабините са доста компактни решения и позволяват да не се мокри цялото помещение, когато се използва банята. Ако желаете вместо душ кабина, можете да сложите душ и завеса, по този начин пак няма да ви се мокри останалата част от помещението и ще спестите място.

Като говорим за малки мебели, няма как да не споменем и мивките, които можете да намерите с размер 30 см. Освен това, добро решение са и тоалетните, които се закачат за стената – изключително модерни и оставящи впечатлението, че тоалетната се носи във въздуха, точно като естравагантните решения предлагани от Roca.

Ако банята ви е малка, но в същото време имате още едно помещение, защо не го превърнете него в баня за гости?

Повечето хора са доволни от обзавеждането на банята си, но споделят че не биха били, ако не бяха отделили сериозно количество време да проучат различни варианти. Семействата с деца пък съветват да се съобрази размера на обзавеждането за баня с размера на детето. Дори да сте си направили прекрасен дизайн, ако не е удобен на детето, ще се добавят разни стълбички и малки елементи, които ще заличат прекрасния ви дизайн, заради това е най-добре още в началото да се мисли и за подрастващите. Ако пък имате допълнително помещение, вместо баня и тоалетна за гости, можете да го превърнете в детска баня и тоалетна.

Интересна грешка при обзавеждането на баня е подбирането на грешно осветление и затъмняването на прозорците. Прозорците са естествен източник на светлина и не трябва да бъдат затъмнявани, опушвани или облепяни с фолио. Поставянето на огледало трябва да е съобразено така че да не пада сянка върху него. По този начин ъгъла на видимост е възможно най-ефективен.

Като цяло изборът на обзавеждане за баня не е лесна задача

Не е обаче и нещо с което човек не може да се пребори. Отделяйки достатъчно време за да определите какво искате и как ще е най-функционално си спестявате синините от блъскането в неправилното подредено обзавеждане.

Санитарен порцелан – избор и спецификации

Много хора се сблъскват с привидно лесната задача да си изберат мебели за банята. По един или по друг начин се впускат в часове размисли и разглеждане на продукти, които харесват и после отхвърлят, защото не са функционални или пък са тотално неприложими за тяхното разположение на банята. Банята трябва да е колкото се може по персонализирана и да отговаря на индивидуалните нужди на семейството. Примерно, не е възможно да се пренебрегне съобразяването с размерите на децата и техният достъп до по-високата мивка или тоалетна чиния. Изборът на правилен санитарен порцелан спестява допълнителното закупуване на допълнения към мебелите.

Какъв вид санитарен порцелан да изберем – моноблок или модулна система с казанче и тоалетна чиния?

Моноблокът са съединени казанче и тоалетна чиния (https://en.wikipedia.org/wiki/Sink), които не могат да бъдат разделени при монтажа. Този вид санитарен порцелан е малко по-труден за монтиране, но пък изглежда добре естетически.

Отделните модули са често избиран вариант, особено когато разположението и големината на банята не позволява да бъде подбран моноблок. Този вариант е най-евтин и е най-широко използваният. Негово подобрение е ако казанчето се монтира в стената и не е видимо. Видовете тоалетни чинии могат да бъдат фуния, белвил и козирка, както и със задно и с долно отичане на водата. По-новият вариант са тоалетни казанчета тип козирка с хоризонтално отичане.

Тоалетните казанчета също имат няколко вида разновидности. Различават се по това откъде идва водата, която ще пуснат към тоалетната чинии. Казанчетата със странично водоподаване вземат водата от едната страна и не са ограничени като местоположение от тоалетната чиния. Съответно тези с долно отичане, трябва задължително да са монтирани директно над тоалетната чиния. Ниско разположените казанчета са тези, които са по-предпочитани, най-малкото защото с тях тоалетната изглежда по-просторна. Санитарният порцелан може да превърне вашата тоалетна в едно претруфено място или в хармонично помещение, според това как е подбран.

Самите казанчета могат да имат два бутона или много често един бутон, който е разделен на две половинки. Функционалността на този тип казанчета за тоалетна се състои в това да може да се пуска различно количество вода. Това спестява разходи и възпрепятства ненужното разхищение на воден ресурс.

Нова иновация са тоалетните седалки с ограничено движение. Тоест те правят пълен курс, но бавно и плавно, за да не се случва така, че ако го изтървете, да падне рязко и да се счупи. Това също намалява разходите и удължава времето за смяна на тоалетната седалка.

Когато избирате вид санитарен порцелан в магазина не се притеснявайте да седнете на него. Не сте първият човек, който го прави няма и да сте последният. Ако не подберете правилният размер и височина, можете да се сбогувате с удобното прекарано с часове време в тоалетната. Позицията на краката е от изключителна важност за едно удобно преживяване в стаичката с двете нули.

Изборът на мивка също не е особено лесен.

Многообразието от материали и видове може да ни обърка, докато подберем правилната. Мивките направени от порцелан имат клоняща към нула пропускливост на вода и именно поради тази причина са широко използвани. Интересни са тези мивки, които са направени от стъкло и от мрамор и двата типа са дълготрайни и могат да представляват елемента, които да привлича най-много внимание. Спрямо къде и как е монтирана една мивка, то тя може да бъде окачена, на поставка или вградена. Санитарният порцелан, като цяло, може да бъде монтиран така, че да използва място, което иначе би било непригодно за нищо друго – примерно, монтирането на ъглова мивка. Най-широко използваният вариант при мивките са вградените модели, които се вграждат в някакъв плот, а сифонът и тръбите се скриват с шкаф.

Фотоволтаичната централа представлява слънчева електроцентрала, която използва слънчеви батерии и произвежда ток, който след това предава на кратки разстояния. Другото й име е фотоволтаичен парк, а слънчевите батерии се наричат фотоволтаични клетки. На територията на България вече има много изградени и още доста в процес на изграждане. Инвестицията, която трябва да се вложи първоначално е доста висока, но възвръщаемостта е сигурна и това предполага хората към използването на този сравнително нов вид технология.

Преди да се вземе решение за изграждането на фотоволтаична централа, има няколко неща които трябва да се знаят.

Това са нещата, които ще са нужни да се направят по време на процеса на построяване. Хубаво е още от начало собствениците да са наясно с предстоящата бюрокрация и бъдещите административни процедури.  Процесът е дълъг и сложен и всеки пропуснат детайл може да ви докара големи главоболия.

Първото условие е да се направи одит на терена, на който се планира да се инсталира фотоволтаична централа. Това включва визуална оценка и анализ на наколна и изложението. Измерва се нивото на слънчевата радиация, както и нивото на сянката. На база на получените стойности се определя една годишна база на придобивана енергия, както и възвръщаемост на вложената инвестиция. В Crane-bg.com  можете да разгледате фотоволтаични панели за домашна употреба. Ако има някакви варианти за подобрение на измерените стойности, то вариантите се обсъждат, заедно с технологиите, които ще са нужни за изпълнението им. Определят се прогнозни приходи и разходи за всяка година и се извършва оценка на риска на проекта.

Естествено за да се стигне до тази стъпка, земята трябва да е купена, придобита и да има право за строеж на нея. Важно е да се отбележи, че ако статута не земята е „земеделски“ то той трябва да бъде променен. След като това се направи, трябва да се изиска от общината така наречената „виза“. В електроразпределителното дружество, което оперира на съответната територия, се внася искане за проучване на условията за присъединяване. Това се прави защото фотоволтаичната централа ще бъде закачена към електроразпределителната мрежа. След като се оправят тези документи, следва сключване на предварителен договор с даденото електроразпределително предприятие.

Следващите задължителни стъпки са свързани с проектирането на централата и получаването на одобрение от общината за извършване на строителни дейности.

След като това е факт, вече може да се сключи краен договор с даденото ЕРП. Най-приятната крачка от целият процес е доставката и монтажа на фотоволтаичните панели. След като те са инсталирани от съответното ЕРП ще направят 72 часа тестване на системата. Някъде по това време трябва и да успеете да получите акт 16.

На територията на България, фирмите, които искат да произвеждат електроенергия чрез слънчеви панели могат да получат до 70% финансиране по мярка 312 и мярка 311. Но това може да се случи, само след като вече има налице подписан краен договор с електроразпределителното предприятие.

Фотоволтаичните централи произвеждат енергия, която има безброй преимущества.

Този вид централи, направени от слънчеви клетки, ни снабдяват с чиста и безшумна енергия. Няма никакъв отпадъчен материал и не вредят по никакъв начин на биологичните видове. Допълнително преимущество е че не хабят изчерпаем ресурс, който е трудно възобновим. Слънчевата енергия е практически неизчерпаема. Използването им не вреди и на здравето на хората, точно обратното намалява разходите, което като вторичен ефект означава, че подобрява препитанието им. Съответно поддръжката за соларните панели се изразява в минимални усилия, което е още едно намаляване на разходите. Бъдещите тенденции са за намаляване на влаганите първоначални ресурси, което означава, че този вид на добиване на енергия ще става все по-достъпен и по-достъпен. Единственият недостатък са лошите климатични условия, но те са преходен недостатък.

Професионалните прахосмукачки се развиват стремоглаво като технология последните няколко години. Всяка една иновация засяга и професионалните прахосмукачки и обикновените домашни. Решихме да подбеем няколко тенденции, които според нас ще се развиват в почистващите уреди следващите няколко години. Няма нищо по-приятно от това да знаеш, какво те чака в бъдещето. Има хора, които предпочитат да чистят с някой от древните модели. Ако вие сте от хората, които предпочитат да им е лесно, удобно и бързо, вместо традиционно, то продължавайте да четете.

Днес прахосмукачката трябва да може да прави много повече от това да дърпа прах и косми от пода и от килима

Независимо дали я използвате за домашна или индустриална употреба. Първото нещо на което обръщаме внимание е прибиращият се кабел. Да, може и да ви изглежда малко, но я се замислете, колко по-удобно е когато захранващият кабел е дълъг точно колкото трябва и нито сантиметър повече. Много професионални прахосмукачки са снабдени с кабели с дължина повече от 10 метра. Ако трябва да го навивате и прибирате може да ви отнеме цяла вечност. А да не говорим, че едно от най-неприятните усещания е да ти се заплете кабела в крачетата на някой стол и да трябва да изключваш прахосмукачката, за да го разплетеш. Но пък никоя домакиня не иска къс кабел, който да я принуждава да включва и да изключва уреда на всеки втори метър. Тези всички проблеми ще останат в миналото със саморегулиращите и самоприбиращите се захранващи кабели.

Ерата на торбичките отминава, най-накрая ще ни се сбъдне желанието, да не се занимаваме повече с тези хартиени торбички за прахосмукачки.

Технологията малко по-малко навлиза за по-широко използване и различните марки започват да произвеждат все повече модели по този начин. Вярно е, че хартиените торбички не се използват. Те са заменени от филтър, който също трябва да се променя на интервали, само че доста по-големи. Недостатък е, че когато трябва да се почисти контейнера, трябва да не се прави в закрито помещение, за да не се върне прахът обратно в стаята. Има определени техники, как да си спестите облакът прах при отварянето на контейнера. Те са като че ли повече въпрос на изсипване, отколкото вид технология.

Стискаме палци, следващото за което ще говорим, да навлезе по-бързо и по-масово, а именно прахосмукачките роботи.

Няма домакиня, която да не въздиша с надежда, когато види реклама на тези малки кръгли симпатични прахосмукачки, които се блъскат из ъглите на къщата. Основната характеристика на тези модели, е че не изискват никаква намеса на човешка ръка. Така хората могат да си позволят да се занимават с други дейности или да си почиват, докато прахосмукачката робот сканира и чисти подовата повърхност. Главният недостатък по който се работи за развиването на тази технология са неравните повърхности и стъпалата. Кръглата форма има проблеми и с почистването на ъглите, но някой компании вече са го подобрили това с вграждане на ъглова четка, която се разгъва само при нужда.

HEPA филтъра е следващата иновация, която е вградена и в домашните и в професионалните прахосмукачки.

Този тип филтрираща система е в пъти по-добра от обикновените хартиени торбички и филтри. Ако сте забелязали, че след като приключите с чистенето върху самата ви прахосмукачка има слой от прах, имате доказателство че цялата й филтрираща система не я бива. Това е изключително неблагоприятно за помещения, където живеят или работят хора, склонни към алергии и астма. HEPA филтърът е най-добрата система, позната днес. Успява да хване над 99% от частиците, които са разпространени във въздуха, включително и алергените. Преди да си изберете прахосмукачка (www.prahosmukachki.com), по-добре проучете модела, дали е снабден с такъв вид филтър, защото това няма как да се види в магазина. Някой уреди използват за филтриране на частиците вода, електростатично утаяване или дори UV лъчение. Нищо не е толкова ефикасно, колкото HEPA филтъра.

Циклонната технология е нещо, което според нас ще продължи да се развива. Кръстена е така, защото частиците се въртят, като по време на циклон. Спираловидното им движение ги принуждава да минават през филтър безброй пъти. Този тип прахосмукачки са големи на размери и не са снабдени с хартиени торбички, повечето са професионални и индустриални прахосмукачки. Недостатък е изпразването на контейнера, което е доста трудоемко и не особено деликатно.

Какъвто и уред да ви трябва, независимо дали е за домашна или за професионална употреба, внимателно проучете всички характеристики. Изгответе списък с желаните елементи, които искате да притежава и търсете модел спрямо тях. Почти за всяка машина, особено за професионалните прахосмукачки има описателни ревюта в специализираните сайтове.

Климатиците, каквито ги познаваме са сравнително ново изобретение. Днес сме свикнали с натискането на копче да променяме температурните условия покрай нас, но на прадедите ни не им е било толкова лесно. Според останали сведения от Римската империя, императорите измислили краткотраен метод за борене с горещината. Разпореждали се, да се носи и да се складира в двореца сняг. Как точно са се справяли с влагата, обаче не знаем. Подобен метод имал и един от арабските халифи Ал Махди. Той използвал ледени блокове, за да може да се пребори с горещият въздух в лятната си вила.

Най-добре измисленият климатик, обаче си остава този на персите

Те са строели сградите така, че самата архитектура да им осигурява хладен въздух, климатиците на практика са излишни. Върху всяка сграда си построявали високи кули, в които въздухът да се завърта и да се охлажда. Нещо като огромна фуния, по която да слиза само охладения въздух. Една идея по-близо до съвременната представа е патентованото изобретение на един французин,  за съжаление то остава създадено само на теория и истински прототип никога не вижда бял свят. Друга теория, която също не се превръща в практически изработен продукт, е тази на Майкъл Фарадей. Освен откритията му за електромагнитното поле, той разбира и че някой газове могат да охлаждат въздуха при промяна на състоянието им от течно в газообразно.

В началото на 20 век двама изобретатели се заемат със задачата да улеснят живота на хората, когато температурата стане непоносима.

Първият е Алфред Улф, чието изобретение „въздухоохлаждаща система“ се използва в Карнеги хол. Вторият е Уилис Кериър, чиято електрическа система за вентилация заработва в една печатница в Бруклин, където отчаяно са се нуждаели от подобен уред. По това време Кериър е работил за Carrier Air Company. Самият му продукт е по-скоро пригоден да пречиства въздуха в помещенията и да контролира влажността. Едва през 1924 година започнали да го приемат, като уред, който може да влияе и на температурата. Естествено резултатът не закъснява и инсталирането му в един магазин в Детройт, се превръща в огромно събитие. Там инсталират три климатика, които са били големи на размери и много шумни, цената им също е била доста висока.

Малко по-късно Уилис Кериър се отделя от компанията, за която работи и си основава негова собствена. След краят на Първата световна война, той успява да патентова уред с компресор за хладилния агент, по това време са използвали амоняк. Успехите не закъсняват и след продадените бройки в магазина в Детройт, последват и клиенти, които искат да си снабдят кината с полезното изобретение. Няколко години по-късно се продава и първият домашен климатик, естествено няма нищо общо с тези модели нови климатици, които се продават в KiemClima.com. Много по-шумен е и заема огромно място, но все пак най-богатите е трябвало да притежават това „удобство“.

През 1932 година Кериър се възползва от изобретеният от Томас Мигли фреон и го внедрява в климатиците.

От General Electric  пускат на пазара първият стаен климатик, в последствие американският пазар се наводнява и с тези, които се слагат на прозореца, за мащабното им използване съдим по това, че и до днес ги виждаме по прозорците на американските домове. Както става с почти всяка технология, производството започва да се измества на изток. През средата на 20 век Daikin успяват да създадат технология, която да охлажда и да топли. През 1961 година Toshiba създават климатиците с външно и вътрешно тяло, а 8 години по-късно компанията за климатици Daikin ги усъвършенстват в мулти сплит системи. Следва ред на отново на Toshiba, които изобретяват инвенторната система, която днес ни спестява много излишни разходи.

Всички тези иновации обаче са били на път да бъдат ограничени. Към края на 20-ти век се разбира, че фреонът използван в климатиците е главната причина за нарушаването на озоновия слой. Под тази грозяща заплаха бързо се намира заместител и той е фреон R410A, който е абсолютно безвреден. В началото на 21 век повечето страни забраняват производството и употребата на стария фреон. Това е нужна мярка за опазването на околната среда.

Компанията Daikin обаче не спира до тук и продължава да подобрява качеството на фреона, като внедрява фреон R32. Фреонът R32 се характеризира с по-висока енергийна ефективност. Иновация след иновация климатиците така са усъвършенствани като технология, че всяко домакинство може да си позволи да контролира температурата в дома си. Нещо повече с навлизането на дигиталните технологии, част от устройствата вече могат да се управляват и от разстояние, а шумът, който издават е по-нисък от шумът на вятъра.

Лампите са осветителни тела, без които не можем. Тъмнината никога не е била приятел на човечеството. Хората имаме вграден инстинкт да се боим от тъмните помещения и неосветените места. Още прадедите ни са търсили различни начини да осветят пещерите в които са живеели. Опитвали са се да заместят слънцето, там където не се е предполагало, че изобщо някога може да има светлина. Открили са огъня, но той е бил неконтролируем и е трябвало да измислят по-добър начин да го владеят и ограничават.  Доказателства за своеобразни устройства намерени от 70 000 г. пр. Хр., лампите естествено те нямат нищо общо с днешните полилей или лунички. Представлявали са черупка от мида, която е била пълнена с намокрен с животинска мазнина мъх, който са го палили. Ако не са имали на разположение черупка, са използвали някоя кухина или дупка в пещерата, където да разположат „осветително тяло“.

Осветителни тела и настолните лампи в древността

Малко по-късно в Египет и Гърция започват да използват мрамор, глина или метал, за основа на лампите, а вътре да ги пълнят с рибено масло или зехтин. По някакъв интересен начин са се сетили, че могат да внедрят и фитил, който да удължи горенето и да го съсредоточи в една точка. По този начин лампите са можели да се използват по няколко пъти и да се пренасят лесно. Използвали са се и сусамово олио, както и пчелен восък за зареждането им.

Под една или под друга форма, лампите, които използват някакъв вид мазнина за гориво, са широко използвани до 18 век. Тогава Арганд изобретява една по-специална лампа, която пак има контейнер за олио, но е снабдена в основата си с цилиндричен фитил, който да удължи времето на горене, освен това се е сетил да сложи и стъклена част около пламъка. Така лампата се е носила безопасно и пламъкът не се угасял от всяко леко течение.

Това е бил истински напредък в интериорното осветление и осветителни тела, Ultralight.BG може да ви предложи различни модели настолни лампи, които също се пренасят лесно и „пламъкът“ им не се угася при вятър. Днес повечето такива лампи се използват само при определени церемонии, традиция останала от древните египтяни и гърци. И двата народа почитали боговете и богините си, като палели безброй лампи в храмовете и осветявали паметниците на боговете им. В юдейството използването на лампа с мазнина е символ на осветяването на правилния път и добрината. В християнството пък е символ на Бог и на вечния живот.

Настолните лампи, които използват мазнина, обаче са били прекалено слаби, за да могат да осигурят светлина по улиците

Хората безотказно търсели различни начини да нарушат непрогледния нощен мрак. Настолните лампи, които използват мазнина, обаче са били прекалено слаби, за да могат да осигурят светлина по улиците, затова и хората безотказно търсели различни начини да нарушат непрогледния нощен мрак. Още през 1417 кмета на Лондон разпоредил, хората да поставят лампи на улиците през зимата, за да може да е поне малко осветено. В Париж пък имало правило, всички които имат прозорец към улица, да държат запалена лампа на прозореца си, за да може минувачите да преминават безпроблемно. По днешните правила това е било комбинирано екстериорно с интериорно осветление.

Последните години на 18 век станало популярно захранването на осветителните тела с въглищен газ, който бил докарван до къщите и фабриките с тръби. През 1792 Уилям Мърдок, осветява собствената си къща с лампа захранена с въглищен газ. Тогава той работи в Soho Foundry и експериментира с дестилацията на въглищата.

Малко по малко, този тип осветителни тела се разпространяват и в Европа

През 1820 година улиците на Париж са осветени. Уличните лампи е трябвало да бъдат запалвани всяка вечер и гасени всяка сутрин, за която позиция си е имало няколко човека. Балтимор е бил първият американски град, където се поставили улични лампи. Самите улични лампи били с елегантен дизайн, така се поставило началото на екстериорното осветление. В последствие започнало да навлиза електричеството и газените лампи били забравени. Днес останалите по улиците, са туристическа атракция. Още примери за настолни лампи Ultralight.

Електричеството ни дава възможност да захранваме всички настолни лампи, полилей и лунички безпроблемно. Така вместо да се съсредоточаваме върху това как работят, обръщаме повече внимание на дизайна им. Днес можете да намерите всякакви модели лампи подходящи и за интериорно и за екстериорно осветление. Даже не е необходимо да се снабдявате с въглищен газ или животинска мазнина, просто натискаме ключа и светлината идва.