Всички ние много обичаме пица и не пропускаме възможността да се поглезим с нея. Но колко от нас знаят за нейната интересна история.
Пицата е пикантно ястие от италиански произход, състоящо се обикновено от кръгла, сплескана основа от квасено тесто от пшеница, гарнирано с домати, сирене и често различни други съставки (аншоа, гъби, лук, маслини, ананас, месо и др.), която след това се пече на висока температура, традиционно в пещ на дърва.
Заповядайте в нашите ресторанти, за да се поглезите с нашето разнообразие от ястия за всички. Очакваме Ви!
В Италия пицата, която се сервира в официални условия, например в ресторант, се представя неподправена и се яде с нож и вилица. В случайните настройки обаче се нарязва, за да й се насладите, докато се държи в ръка. В последно време се наблюдава тенденцията тези парчета да се топят във фондю, придавайки още по-голямо удоволствие на любителите на пица и сирена.
Терминът пица за първи път е записан през 10 век в латински ръкопис от южния италиански град Гаета в Лацио, на границата с Кампания. Съвременната пица е изобретена в Неапол, а ястието и неговите варианти от тогава стават повод за наслада в много страни.
Пица Асоциация Верация Наполетана (лат. True Neapolitan Pizza Association) е основана през 1984 г. със седалище в Неапол, която има за цел да популяризира традиционната неаполитанска пица. През 2009 г., по искане на Италия, неаполитанската пица е регистрирана в Европейския съюз като традиционно специализирано ястие, а през 2017 г. изкуството на нейното приготвяне е включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Храни, подобни на пица, са правени от епохата на неолита. Записи на хора, които добавят други съставки към хляба, за да го направят по-ароматен, могат да бъдат намерени в древната история. През VI в. пр. н. е. Персийските войници от империята Ахеменид по време на управлението цар Дарий I пекат плоски хлебчета със сирене и фурми на бойните си щитове, а древните гърци допълват хляба си с масло и билки.
През 16 век в италианската колекция на рецептите на италианския готвач Bartolomeo Scappi има рецепти за пици, направени със слоеве бутер тесто, които включват захар и други сладки и вкусни съставки. Рецепта от 19 век за пица al napoletana се приготвя с бадеми, ванилия и се гарнира със захар за глазура. Преди това плоският хляб често е бил гарниран със съставки като чесън, сол, свинска мас и сирене. Не е сигурно кога са добавени за първи път домати и има много противоречиви твърдения. До около 1830 г. пицата се е продавала от щандове на открито и от пекарни за пица.
Популярна съвременна легенда твърди, че архетипната пица – пица Маргарита, е изобретена през 1889 г., когато Кралският дворец на Каподимонте възлага на неаполитанската пицайола (производител на пица) Рафаеле Еспозито да създаде пица в чест на гостуващата кралица Маргарита. От трите различни пици, които той е създал, кралицата силно предпочела пица, обляна в цветовете на италианския флаг – червено (домат), зелено (босилек) и бяло (моцарела). Предполага се, че този вид пица тогава е кръстен на кралицата. Официално писмо за признаване от „ръководителя на службата“ на кралицата остава на показ в магазина на Esposito, който сега се нарича Pizzeria Brandi.
Споменахме за новата мода да се топи пица във фондю, но какво е то?
За тези, които не знаят, фондю е швейцарско ястие – топено сирене, сервирано в голям съд с фондю над преносима печка (реко), загрята със свещ или спиртна лампа, и се яде, като се потапя хляб в сиренето с помощта на дълги вилици.
От 50-те години на миналия век терминът „фондю“ се обобщава за други ястия, в които дадена храна се потапя в общ съд в нещо течно: шоколадово фондю, в което се потапят парчета плодове или сладкиши.
Ако не все още не сте опитали пица и фондю, време е да се поглезите!