Категория: Дом

Фотоволтаичната централа представлява слънчева електроцентрала, която използва слънчеви батерии и произвежда ток, който след това предава на кратки разстояния. Другото й име е фотоволтаичен парк, а слънчевите батерии се наричат фотоволтаични клетки. На територията на България вече има много изградени и още доста в процес на изграждане. Инвестицията, която трябва да се вложи първоначално е доста висока, но възвръщаемостта е сигурна и това предполага хората към използването на този сравнително нов вид технология.

Преди да се вземе решение за изграждането на фотоволтаична централа, има няколко неща които трябва да се знаят.

Това са нещата, които ще са нужни да се направят по време на процеса на построяване. Хубаво е още от начало собствениците да са наясно с предстоящата бюрокрация и бъдещите административни процедури.  Процесът е дълъг и сложен и всеки пропуснат детайл може да ви докара големи главоболия.

Първото условие е да се направи одит на терена, на който се планира да се инсталира фотоволтаична централа. Това включва визуална оценка и анализ на наколна и изложението. Измерва се нивото на слънчевата радиация, както и нивото на сянката. На база на получените стойности се определя една годишна база на придобивана енергия, както и възвръщаемост на вложената инвестиция. В Crane-bg.com  можете да разгледате фотоволтаични панели за домашна употреба. Ако има някакви варианти за подобрение на измерените стойности, то вариантите се обсъждат, заедно с технологиите, които ще са нужни за изпълнението им. Определят се прогнозни приходи и разходи за всяка година и се извършва оценка на риска на проекта.

Естествено за да се стигне до тази стъпка, земята трябва да е купена, придобита и да има право за строеж на нея. Важно е да се отбележи, че ако статута не земята е „земеделски“ то той трябва да бъде променен. След като това се направи, трябва да се изиска от общината така наречената „виза“. В електроразпределителното дружество, което оперира на съответната територия, се внася искане за проучване на условията за присъединяване. Това се прави защото фотоволтаичната централа ще бъде закачена към електроразпределителната мрежа. След като се оправят тези документи, следва сключване на предварителен договор с даденото електроразпределително предприятие.

Следващите задължителни стъпки са свързани с проектирането на централата и получаването на одобрение от общината за извършване на строителни дейности.

След като това е факт, вече може да се сключи краен договор с даденото ЕРП. Най-приятната крачка от целият процес е доставката и монтажа на фотоволтаичните панели. След като те са инсталирани от съответното ЕРП ще направят 72 часа тестване на системата. Някъде по това време трябва и да успеете да получите акт 16.

На територията на България, фирмите, които искат да произвеждат електроенергия чрез слънчеви панели могат да получат до 70% финансиране по мярка 312 и мярка 311. Но това може да се случи, само след като вече има налице подписан краен договор с електроразпределителното предприятие.

Фотоволтаичните централи произвеждат енергия, която има безброй преимущества.

Този вид централи, направени от слънчеви клетки, ни снабдяват с чиста и безшумна енергия. Няма никакъв отпадъчен материал и не вредят по никакъв начин на биологичните видове. Допълнително преимущество е че не хабят изчерпаем ресурс, който е трудно възобновим. Слънчевата енергия е практически неизчерпаема. Използването им не вреди и на здравето на хората, точно обратното намалява разходите, което като вторичен ефект означава, че подобрява препитанието им. Съответно поддръжката за соларните панели се изразява в минимални усилия, което е още едно намаляване на разходите. Бъдещите тенденции са за намаляване на влаганите първоначални ресурси, което означава, че този вид на добиване на енергия ще става все по-достъпен и по-достъпен. Единственият недостатък са лошите климатични условия, но те са преходен недостатък.

Професионалните прахосмукачки се развиват стремоглаво като технология последните няколко години. Всяка една иновация засяга и професионалните прахосмукачки и обикновените домашни. Решихме да подбеем няколко тенденции, които според нас ще се развиват в почистващите уреди следващите няколко години. Няма нищо по-приятно от това да знаеш, какво те чака в бъдещето. Има хора, които предпочитат да чистят с някой от древните модели. Ако вие сте от хората, които предпочитат да им е лесно, удобно и бързо, вместо традиционно, то продължавайте да четете.

Днес прахосмукачката трябва да може да прави много повече от това да дърпа прах и косми от пода и от килима

Независимо дали я използвате за домашна или индустриална употреба. Първото нещо на което обръщаме внимание е прибиращият се кабел. Да, може и да ви изглежда малко, но я се замислете, колко по-удобно е когато захранващият кабел е дълъг точно колкото трябва и нито сантиметър повече. Много професионални прахосмукачки са снабдени с кабели с дължина повече от 10 метра. Ако трябва да го навивате и прибирате може да ви отнеме цяла вечност. А да не говорим, че едно от най-неприятните усещания е да ти се заплете кабела в крачетата на някой стол и да трябва да изключваш прахосмукачката, за да го разплетеш. Но пък никоя домакиня не иска къс кабел, който да я принуждава да включва и да изключва уреда на всеки втори метър. Тези всички проблеми ще останат в миналото със саморегулиращите и самоприбиращите се захранващи кабели.

Ерата на торбичките отминава, най-накрая ще ни се сбъдне желанието, да не се занимаваме повече с тези хартиени торбички за прахосмукачки.

Технологията малко по-малко навлиза за по-широко използване и различните марки започват да произвеждат все повече модели по този начин. Вярно е, че хартиените торбички не се използват. Те са заменени от филтър, който също трябва да се променя на интервали, само че доста по-големи. Недостатък е, че когато трябва да се почисти контейнера, трябва да не се прави в закрито помещение, за да не се върне прахът обратно в стаята. Има определени техники, как да си спестите облакът прах при отварянето на контейнера. Те са като че ли повече въпрос на изсипване, отколкото вид технология.

Стискаме палци, следващото за което ще говорим, да навлезе по-бързо и по-масово, а именно прахосмукачките роботи.

Няма домакиня, която да не въздиша с надежда, когато види реклама на тези малки кръгли симпатични прахосмукачки, които се блъскат из ъглите на къщата. Основната характеристика на тези модели, е че не изискват никаква намеса на човешка ръка. Така хората могат да си позволят да се занимават с други дейности или да си почиват, докато прахосмукачката робот сканира и чисти подовата повърхност. Главният недостатък по който се работи за развиването на тази технология са неравните повърхности и стъпалата. Кръглата форма има проблеми и с почистването на ъглите, но някой компании вече са го подобрили това с вграждане на ъглова четка, която се разгъва само при нужда.

HEPA филтъра е следващата иновация, която е вградена и в домашните и в професионалните прахосмукачки.

Този тип филтрираща система е в пъти по-добра от обикновените хартиени торбички и филтри. Ако сте забелязали, че след като приключите с чистенето върху самата ви прахосмукачка има слой от прах, имате доказателство че цялата й филтрираща система не я бива. Това е изключително неблагоприятно за помещения, където живеят или работят хора, склонни към алергии и астма. HEPA филтърът е най-добрата система, позната днес. Успява да хване над 99% от частиците, които са разпространени във въздуха, включително и алергените. Преди да си изберете прахосмукачка (www.prahosmukachki.com), по-добре проучете модела, дали е снабден с такъв вид филтър, защото това няма как да се види в магазина. Някой уреди използват за филтриране на частиците вода, електростатично утаяване или дори UV лъчение. Нищо не е толкова ефикасно, колкото HEPA филтъра.

Циклонната технология е нещо, което според нас ще продължи да се развива. Кръстена е така, защото частиците се въртят, като по време на циклон. Спираловидното им движение ги принуждава да минават през филтър безброй пъти. Този тип прахосмукачки са големи на размери и не са снабдени с хартиени торбички, повечето са професионални и индустриални прахосмукачки. Недостатък е изпразването на контейнера, което е доста трудоемко и не особено деликатно.

Какъвто и уред да ви трябва, независимо дали е за домашна или за професионална употреба, внимателно проучете всички характеристики. Изгответе списък с желаните елементи, които искате да притежава и търсете модел спрямо тях. Почти за всяка машина, особено за професионалните прахосмукачки има описателни ревюта в специализираните сайтове.

Климатиците, каквито ги познаваме са сравнително ново изобретение. Днес сме свикнали с натискането на копче да променяме температурните условия покрай нас, но на прадедите ни не им е било толкова лесно. Според останали сведения от Римската империя, императорите измислили краткотраен метод за борене с горещината. Разпореждали се, да се носи и да се складира в двореца сняг. Как точно са се справяли с влагата, обаче не знаем. Подобен метод имал и един от арабските халифи Ал Махди. Той използвал ледени блокове, за да може да се пребори с горещият въздух в лятната си вила.

Най-добре измисленият климатик, обаче си остава този на персите

Те са строели сградите така, че самата архитектура да им осигурява хладен въздух, климатиците на практика са излишни. Върху всяка сграда си построявали високи кули, в които въздухът да се завърта и да се охлажда. Нещо като огромна фуния, по която да слиза само охладения въздух. Една идея по-близо до съвременната представа е патентованото изобретение на един французин,  за съжаление то остава създадено само на теория и истински прототип никога не вижда бял свят. Друга теория, която също не се превръща в практически изработен продукт, е тази на Майкъл Фарадей. Освен откритията му за електромагнитното поле, той разбира и че някой газове могат да охлаждат въздуха при промяна на състоянието им от течно в газообразно.

В началото на 20 век двама изобретатели се заемат със задачата да улеснят живота на хората, когато температурата стане непоносима.

Първият е Алфред Улф, чието изобретение „въздухоохлаждаща система“ се използва в Карнеги хол. Вторият е Уилис Кериър, чиято електрическа система за вентилация заработва в една печатница в Бруклин, където отчаяно са се нуждаели от подобен уред. По това време Кериър е работил за Carrier Air Company. Самият му продукт е по-скоро пригоден да пречиства въздуха в помещенията и да контролира влажността. Едва през 1924 година започнали да го приемат, като уред, който може да влияе и на температурата. Естествено резултатът не закъснява и инсталирането му в един магазин в Детройт, се превръща в огромно събитие. Там инсталират три климатика, които са били големи на размери и много шумни, цената им също е била доста висока.

Малко по-късно Уилис Кериър се отделя от компанията, за която работи и си основава негова собствена. След краят на Първата световна война, той успява да патентова уред с компресор за хладилния агент, по това време са използвали амоняк. Успехите не закъсняват и след продадените бройки в магазина в Детройт, последват и клиенти, които искат да си снабдят кината с полезното изобретение. Няколко години по-късно се продава и първият домашен климатик, естествено няма нищо общо с тези модели нови климатици, които се продават в KiemClima.com. Много по-шумен е и заема огромно място, но все пак най-богатите е трябвало да притежават това „удобство“.

През 1932 година Кериър се възползва от изобретеният от Томас Мигли фреон и го внедрява в климатиците.

От General Electric  пускат на пазара първият стаен климатик, в последствие американският пазар се наводнява и с тези, които се слагат на прозореца, за мащабното им използване съдим по това, че и до днес ги виждаме по прозорците на американските домове. Както става с почти всяка технология, производството започва да се измества на изток. През средата на 20 век Daikin успяват да създадат технология, която да охлажда и да топли. През 1961 година Toshiba създават климатиците с външно и вътрешно тяло, а 8 години по-късно компанията за климатици Daikin ги усъвършенстват в мулти сплит системи. Следва ред на отново на Toshiba, които изобретяват инвенторната система, която днес ни спестява много излишни разходи.

Всички тези иновации обаче са били на път да бъдат ограничени. Към края на 20-ти век се разбира, че фреонът използван в климатиците е главната причина за нарушаването на озоновия слой. Под тази грозяща заплаха бързо се намира заместител и той е фреон R410A, който е абсолютно безвреден. В началото на 21 век повечето страни забраняват производството и употребата на стария фреон. Това е нужна мярка за опазването на околната среда.

Компанията Daikin обаче не спира до тук и продължава да подобрява качеството на фреона, като внедрява фреон R32. Фреонът R32 се характеризира с по-висока енергийна ефективност. Иновация след иновация климатиците така са усъвършенствани като технология, че всяко домакинство може да си позволи да контролира температурата в дома си. Нещо повече с навлизането на дигиталните технологии, част от устройствата вече могат да се управляват и от разстояние, а шумът, който издават е по-нисък от шумът на вятъра.

Лампите са осветителни тела, без които не можем. Тъмнината никога не е била приятел на човечеството. Хората имаме вграден инстинкт да се боим от тъмните помещения и неосветените места. Още прадедите ни са търсили различни начини да осветят пещерите в които са живеели. Опитвали са се да заместят слънцето, там където не се е предполагало, че изобщо някога може да има светлина. Открили са огъня, но той е бил неконтролируем и е трябвало да измислят по-добър начин да го владеят и ограничават.  Доказателства за своеобразни устройства намерени от 70 000 г. пр. Хр., лампите естествено те нямат нищо общо с днешните полилей или лунички. Представлявали са черупка от мида, която е била пълнена с намокрен с животинска мазнина мъх, който са го палили. Ако не са имали на разположение черупка, са използвали някоя кухина или дупка в пещерата, където да разположат „осветително тяло“.

Осветителни тела и настолните лампи в древността

Малко по-късно в Египет и Гърция започват да използват мрамор, глина или метал, за основа на лампите, а вътре да ги пълнят с рибено масло или зехтин. По някакъв интересен начин са се сетили, че могат да внедрят и фитил, който да удължи горенето и да го съсредоточи в една точка. По този начин лампите са можели да се използват по няколко пъти и да се пренасят лесно. Използвали са се и сусамово олио, както и пчелен восък за зареждането им.

Под една или под друга форма, лампите, които използват някакъв вид мазнина за гориво, са широко използвани до 18 век. Тогава Арганд изобретява една по-специална лампа, която пак има контейнер за олио, но е снабдена в основата си с цилиндричен фитил, който да удължи времето на горене, освен това се е сетил да сложи и стъклена част около пламъка. Така лампата се е носила безопасно и пламъкът не се угасял от всяко леко течение.

Това е бил истински напредък в интериорното осветление и осветителни тела, Ultralight.BG може да ви предложи различни модели настолни лампи, които също се пренасят лесно и „пламъкът“ им не се угася при вятър. Днес повечето такива лампи се използват само при определени церемонии, традиция останала от древните египтяни и гърци. И двата народа почитали боговете и богините си, като палели безброй лампи в храмовете и осветявали паметниците на боговете им. В юдейството използването на лампа с мазнина е символ на осветяването на правилния път и добрината. В християнството пък е символ на Бог и на вечния живот.

Настолните лампи, които използват мазнина, обаче са били прекалено слаби, за да могат да осигурят светлина по улиците

Хората безотказно търсели различни начини да нарушат непрогледния нощен мрак. Настолните лампи, които използват мазнина, обаче са били прекалено слаби, за да могат да осигурят светлина по улиците, затова и хората безотказно търсели различни начини да нарушат непрогледния нощен мрак. Още през 1417 кмета на Лондон разпоредил, хората да поставят лампи на улиците през зимата, за да може да е поне малко осветено. В Париж пък имало правило, всички които имат прозорец към улица, да държат запалена лампа на прозореца си, за да може минувачите да преминават безпроблемно. По днешните правила това е било комбинирано екстериорно с интериорно осветление.

Последните години на 18 век станало популярно захранването на осветителните тела с въглищен газ, който бил докарван до къщите и фабриките с тръби. През 1792 Уилям Мърдок, осветява собствената си къща с лампа захранена с въглищен газ. Тогава той работи в Soho Foundry и експериментира с дестилацията на въглищата.

Малко по малко, този тип осветителни тела се разпространяват и в Европа

През 1820 година улиците на Париж са осветени. Уличните лампи е трябвало да бъдат запалвани всяка вечер и гасени всяка сутрин, за която позиция си е имало няколко човека. Балтимор е бил първият американски град, където се поставили улични лампи. Самите улични лампи били с елегантен дизайн, така се поставило началото на екстериорното осветление. В последствие започнало да навлиза електричеството и газените лампи били забравени. Днес останалите по улиците, са туристическа атракция. Още примери за настолни лампи Ultralight.

Електричеството ни дава възможност да захранваме всички настолни лампи, полилей и лунички безпроблемно. Така вместо да се съсредоточаваме върху това как работят, обръщаме повече внимание на дизайна им. Днес можете да намерите всякакви модели лампи подходящи и за интериорно и за екстериорно осветление. Даже не е необходимо да се снабдявате с въглищен газ или животинска мазнина, просто натискаме ключа и светлината идва.